Интервю за предаването Цветовете на Пловдив по Радио Фокус с Видин

Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус "  с Видин Сукарев, за историята на стълбите на Каменица в Пловдив.       

Какво се знае за стълбите на Каменица? Кога са направени те, какво е имало преди тях? От археологическа позиция имаме информацията, само че по какъв начин са се развили нещата в по-ново време? 

Тези стълби са правени в много ново време, в самото начало на 60-те години. Не съм имал опция да се занимавам задълбочено с този въпрос и да датирам. Според документите, с които съм работил, това е концепция, която е осъществена по време на ръководството на Атанас Костов. Той е един кмет, относително малко прочут, само че явно човек с качества, тъй като много неща са направени по негово време. Имам сведения, че е създател и може би абстрактен мотор на тази самодейност - да се направи стълбище, дружно с тогавашния проектант Желязко Стойков, който живее малко по-нагоре от Сахат тепе. Мисля, че концепцията е въодушевена, само че това не съм го проверявал на никое място, от красивите стълбища, които доста постоянно се срещат в Италия, особено в Рим, само че и в други градове, в които има подобен сходен релеф.

Може би концепцията е била да свържат стълбите с тепето?

Да, да, тъкмо. Те водят към Дановия рид. Да се оформи един отбор, който ние в този момент виждаме. И преди този момент там не е имало достъп към тепето. Имало е здания, имало е магазини. Наричали са ги Чипевия базар. По името на семейството Чипеви, известна пловдивска фамилия. И по този начин, в действителност е осъществена концепцията. По това време е направено и Бирхалето - заведението Каменица, което помнят по-възрастните пловдивчани.

То е било знаково заведение.

Да, да. Когато писах монографията си за туристическата инфраструктура на Пловдив по време на социализма, ми направи усещане тъкмо тази градоустройствена смяна, която по никакъв начин не е дребна, тъй като е както образна, по този начин и функционално структурна.

Иначе, аз работя на ул. " Ангел Букурещлиев “ и доста постоянно употребявам тези стълби. Ако ги няма тези стълби, можем да си представим по какъв начин би трябвало да се обикаля или от едната страна, или от другата на основната улица. Така че това е, което мога по-накратко да кажа, само че това е и главното. После към този момент знаем историята. От по-ново време тези стълби бяха допълнени с  водната каскада и фактически са забавни. Идеята за нея беше при ръководството на кмета Иван Тотев. Не знам дали безусловно изначално е негова, само че сигурно той я е приел драговолно. Имам спомен, тъй като сме говорили.

Аз след известно време открих, тъй като имам родственици в региона на Дряново, че това доста ми е познато от някъде. И се оказа, че и в Дряново има същото стълбище с водопадче. Нещо ново. Това са естествени неща, само че сигурно отлежават.

Сега това пространство се е трансформирало по натурален метод в самобитна сцена, по този начин да се каже, тъй като се употребява по този метод.

Да, сцена, атракция и със скулптурата на Мильо, с надписа, в този момент и с тези цветя, които се нарисуваха. Аз си мисля, че би трябвало да се обърне повече внимание на естетиката на стълбите, само че това към този момент ще е много по-сложно. Защото стълбите, аз смятам, че са въодушевени от това, което е било в Италия, само че са много надалеч от тези, които сме виждали там. Просто, самата обработка, самият материал не е това, което е примерно в Италия.

Е, да се надяваме, че в бъдеще някой ще обърне внимание и на това. А за Паметника на Мильо какво знаете Вие?

Аз, като историк, виждам по-назад в предишното. За Паметника на Мильо по-скоро имам някакъв спомен по кое време се е появил, макар че не мога да го уточнявам. По-скоро дебата помня - би трябвало ли да има монумент тъкмо пък на Мильо, тъй като той е особена фигура. Въпреки че аз си мисля, че би трябвало да има монументи единствено на велики национални герои. Паметникът е нещо, което би трябвало да припомня за разнообразни хора, пък Мильо по един или различен метод е от градския фолклор. Но най-важното е, че провокира интерес. Все отново ние би трябвало туризъм да развиваме и да бъдем атрактивни. 

Всъщност, Атанас Костов е доста забавна персона. Аз знам малко за него, само това, което се е случило, което съм чел в протоколите.

Какво друго забавно е направено в Пловдив по негово време? 

Ами, да вземем за пример има и някои противоречиви действия. Не всичко е зависело от него. Както знаем, тогава нещата са се решавали на по-високо партийно равнище, само че всичко се е изпълнявало от Градския национален съвет.

Примерно, тогава е издигнат хотел " България “, който към този момент не е " България “, само че неприятното е, че е бутнат Гражданския клуб. Всъщност съборен е остарелия хотел " България “, който се е намирал там, където е в този момент градинката, където в миналото имаше въртележка, до джамията.

Също по този начин по това време е издигнат и Дома на младоженците, който в този момент не е нещо доста атрактивно, дори не знам до каква степен се употребява. Но в действителност това е първият подобен дом в България.

Доста фотоси има от времето, когато Юрий Гагарин посещава Пловдив. Това е забавното, че той безусловно единствено дни, откакто прави първия галактически полет, по-късно идва в България и посещава Пловдив, по времето на Атанас Костов.

Та, много неща се вършат по негово време, само че неприятното е, че кариерата му бързо завършва, тъй като той е племенник на прочут комунистически функционер, излязъл от Пловдив - Антон Югов. Преди това и по времето на ръководството на Атанас Костов, той е министър-председател, само че пък се оказва, че е един от съперниците на Тодор Живков или по-скоро Тодор Живков вижда в него някакъв по-опасен предстоящ конкурент. Но Тодор Живков най-малко не е отстранявал съперниците си както преди този момент се случва при неговите прародители. По-скоро ги слагат в изолираност и са в недружелюбност от позиция на това, че нямат достъп до ръководството. Иначе сигурно са в доста по-добро състояние от множеството български жители. Имал е " по-меки ръкавици ". Но в действителност, отстраняването от власт на Атанас Костов е обвързвано точно с отстраняването и на хората към него.

Така че общо взето, тъй като не съм се занимавал по-сериозно с политическа партийна история, не съм и следил, само че съм чел стратегически документи от това време, съвещания взаимни на локални и национални органи на властта, и се вижда, че той е квалифициран, способен и се грижи за развиването на града. Това мога да кажа като усещане. Управлявал е примерно към 3 години. Като много по-различно е било. В смисъл сегашните кметове се избират непосредствено, тогава са се избирали от Градския национален съвет. Уж са се избирали, пък те естествено са ги номинирали пред другарите. В смисъл огромна част от членовете на Градския национален съвет, изключително тези, които са на по-видни позиции, особено тези в Изпълнителния комитет, са членове и на Градския комитет на Българска комунистическа партия, или пък на Окръжния, някои са и на Централния комитет. Така че има много преплитане. То тъкмо това е тоталитаризмът.

Това в тази ситуация е доста забавен интервал, техните избирания и назначения не съответстват с изборите. Общо взето си ги поставят както си решат нагоре разположените управляващи.

Иначе, особено Атанас Костов идва на власт по отношение на една структурна смяна – за известно време Пловдив става център на окръг по този начин, както до ден-днешен е София област. Така през 1959 година се прави административна смяна. И тогава Пловдив и Варна, дружно със София, също са градове окръзи. После обаче това се трансформира.